Срок разглеждане на претенции в съда

Начало »Документи» Процедурни отношение на разглеждането на искови молби в съда

Срок разглеждане на претенции в съда
Съдилищата обмислят претенции са длъжни да спазват установените българското законодателство процедурни срокове. Общи разпоредби, свързани с процедурни срокове за разглеждането на иска по граждански дела са определени в член 154 от български на Гражданския процесуален кодекс.







В споменатата статия, законодателят не е предвидил общ термин за процеса на всяко гражданско действие - 2 месеца. По време на този период от два месеца всеки иск, постигнато на системния регистър, избран от страна на ищеца в съответствие с правилата за компетентност, трябва да се разглежда и разрешава от съдията.

процесуално термин законодател намалена на 1 месец за магистрати. Смятане месечен период започва от датата на подаване на заявлението за производство магистрат.

  • за изискванията за възстановяване на плащания за издръжка;
  • в производството по отношение на възстановяване.

Време на действието на производството на

Тъй като периодът, определен за разглеждане на граждански иск започва след приемането на отчета на ищеца до съответните съдебни производства по граждански дела също се определят задължителни срокове приемане на исковата молба.

Ръководейки се от член 133 от Кодекса RF на Гражданския процесуален, съдията реши въпросът за възможността за приемане са били получени с прилагането на офис на гражданското производство, или да откаже приемането му, или изоставянето на жалбата без входящ трафик, нито на това връщане на кандидата в рамките на пет дни.

Ако съдията реши да предприеме действия за гражданското производство на съда, той ще направи съответното решение на съда. Копия от това определение, след това се изпращат по съдебния отдел, не по-късно от деня на участниците в процеса.

Както вече споменахме, съдиите не винаги имат получените искания за преразглеждане.

Първо, съдията, въз основа на разпоредбите на член 136 от ГПК, може да напусне по делото с твърденията на свободно движение. На основание на решението могат да бъдат:

  • нарушение на задължителни процедурни изисквания на жалбоподателя за формата на исковата молба;
  • поради липса на необходимата документация, създадена по силата на член 132 от Кодекса RF на Гражданския процесуален, която трябва да се приложи към искането.






Ако съдията реши да напусне получените заявления, без да се движи, той посочва в писмен вид, и всяко нарушение на грешка на ищеца, причинени на съответното решение. В същото време съдът определя условията на ищеца за коригиране или премахване на констатираните пропуски.

Ако ищецът ще има време във времевата линия, за да се премахнат всички процедурни грешки, случаят се ръководи от съдията приети за производство, считано от датата на получаване на първоначалното иск в съда, офиса. Ако заявителят не взема този закон да се премахнат грешката в срока, определен от съда, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, тъй като, ако той не е бил изобщо обслужва от ищеца в съда.

разглеждането на жалбата

След приемането на иск в съда производства съдията, ръководейки се от посочените по-горе процесуални срокове, трябва да се определи конкретна дата за съдебното заседание. Дата определя от времето за изпълнение, така че участниците в процеса са успели да се получи изпратени към тях от претенциите, и извършва подготовка за производството.

Когато предварителното изслушване ще се проведе, съдията определя датата на календара на устните състезания, с оглед на общия двумесечен срок за разглеждане на рекламации, регулирани от българското Гражданския процесуален закон.

Съдебният процес е възможно да се прехвърлят към датата на съдебното заседание, когато в първия ден на разглеждане на искането съдията сметне това за необходимо, въз основа на конкретните обстоятелства позволи съд, да назначи друга дата на основното заседание. Въпреки това, когато се прехвърля изслушвания разглеждане на петиции трябва да приключи след два месеца, посочени от законодателя.

Съдебно решение по исканията на всеки преглед трябва да бъде изготвен в писмена форма от съдията. Това съдиите могат да направят писмено мотивирано и внимателен решение дава право на законодателя да отложи писането на окончателния вариант на решението до 5 дни след орален обявяването на съдията по време на изслушването.

Друг важен процедурен срок въпрос за въвеждане на решението на съдията по гражданско дело в сила. Според разпоредбите на българското Гражданския процесуален кодекс, този период е 10 дни. след което се счита решението да са влезли в сила и подлежи на задължително или доброволно на принудително изпълнение.

След това започва изпълнителното производство, ограниченото три месеца процесуално период.

Законодателство установяването на ясни процедурни условия за разглеждане на иска, не дава възможност за промяна, намаляване или удължаване на сроковете на всяко съдебно решение или съгласие на страните по делото.

За съжаление, българското правоприлагане нарушение на процесуалните срокове по граждански дела - не е рядка ситуация, въпреки постоянните напомняния на Върховния съд на България на задълженията на съдиите ясно регламентирани от закона, за да се съобразят с крайни срокове.

От процесуалните правила допускат само изключение, предвидено в част 3 на член 152 от български на Гражданския процесуален кодекс. Така че, ако съдебното производство, свързани с разрешаването на най-сложните граждански дела иск включва дълга и задълбочена подготовка за изпитание, съдията може да излезе извън установения двумесечен период на процесуално разрешаване на този случай.