Batychko в

система на трудовото право. България - набор от правни норми се образува единна цел единица (сектор) разбива на отделни относително обособени структурни образувания (институции), както и други стандарти, стабилен в общността, които имат частична структурна дефиниция (педагогически институти).







Най-типичните структурни подразделения на трудовото законодателство са институциите на системата. Те включват по-незначителна сектора, набор от законови разпоредби, които се различават по предмет основа на регулиране, т.е. характеристики на някои видове социални отношения или отделни аспекти (елементи) на определен тип обществени отношения.

Съвременната българска система на трудовите права включва следните институции:

- заетостта (който включва правилата, които регулират отношенията, свързани с гражданите на намиране на подходяща работа);

- трудов договор (който включва правилата за набиране, прехвърляне и освобождаване);

- обучение и специализирано обучение, директно на работното място;

- работното време и времето за почивка;

- надзор и контрол на безопасността на труда и спазването на трудовото законодателство;

- решаване на трудови спорове.

Тези трудови права на българските институции - обективно съществуващите структурни звена, проектирани в рамките на предмета на производството, за да се регулира с необходимата детайлизация и качеството на "своя" обект - отделен вид обществени отношения или отделен елемент (страничен) на еднократна сложни трудови отношения. Система собственост институции, както и на индустрията като цяло, тук е признак на тема - спецификата (естеството на) връзки с обществеността.







Що се отнася до труда законови принципи са симптомите на систематизирани само на нивото на индустрията като цяло или на нивото на отделните институции, индустрията. Цялата подгрупа институции подлежат изолация не трябва, и тъй като те не разполагат с конкретни правни принципи.

Трябва да се има предвид, че българското трудово законодателство система не се ограничава до разделяне на Юнайтед този клон на правните норми в институции и педагогически институти. В структурно отношение на цялата система на трудовото законодателство в България е разделена на две части - общи и специални. Нормите на общата част на закона на труда ", уреждащ най-често срещаните въпроси за организацията и използването на работници и служители, независимо от регионалните и браншовите организации в сектора, в който работят. Сред тях, заемат значително място стандарти резолюция, норми, принципи, норми, цели (задачи). Те установяват, от своя страна, предмет на трудовото законодателство, субективен състав на регулираните обществени отношения, тяхното състояние (правен статут), образуват регулаторен подход. Чрез специална секция на трудовото законодателство се конкретизира разпоредбите на общата част. Те регулират определени видове обществени отношения и техните елементи, групирани в институции и педагогически институти, както бе споменато по-горе. [1]

В момента най-пълната система на трудовото законодателство в България е отразено в Кодекса на труда. Поради това, изследването на трудовото законодателство система се дължи главно на изследването на структурата и съдържанието на кодифицирани законодателство. Заедно със системата на трудовото законодателство и системата на трудовото законодателство съществува и системата на науката на трудовото законодателство - набор от теоретични виждания, мнения и заключения относно проблемите на правно регулиране на обществените отношения в обхвата и организацията на работа.