Кучета гробище (Victor Всеволод Богданов)

КУЧЕТА гробищните паркове

На сутринта от полетата взривиха поривист вятър сурови, напукани gudevshy в кръстове. Ниското небе протече по пустия зимен пространство. Когато първата светлина, видя дебела и бодлив сняг.

Изведнъж някой дрезгав и страшен вой зад мен. Изтръпнах и се обърна. Между безкрайните гробовете като сенки, претърсват куче гробището.

Цяла нощ седях в гроба си. Бих спя тук и се замразява. Но нищо не излезе от него. И това е досадно.

Ято дойде много близо. Skinny мръсни същества от различни цветове и растеж, покрити с рошава, някъде леден кожа, зъби и scherili матката изръмжа, прегръдки на земята и се крие скучна гневни очи. "Това е за мен! Следвайте ме! "- помислих си аз, и осъзнах, че беше добро. Погледнах назад към кучето и видя, че един от тях - твоя.

"Ти го пропуснали. Или дойде да ми отмъсти. "- аз започнах да се чудя за кучето си, смеейки се, и се закова на място. Това е почти зори, а чрез сивата вихровидна снега, аз забелязах, че от вратите на гробището до мен се движи прегърбен човешка фигура. Кучетата също се обърнаха към муцуната си, помириса и спря да ръмжи - миришеха на някой познат. Изведнъж стана страшно и искаше да лъже, да се крият, или може би да умре. Но аз чаках, знаейки, че аз все още.

Броукбек баба в старомодна дълго палто с два огромни бутони и жълти ботуши се е насочил право към мен, опирайки се на чепат пръчка бичен. Това е напълно безшумен - не сняг схруска под краката й. Кучета заедно размаха опашката си и я дръпна напред.

Старицата спря в близкия гроб и замръзна. Кучетата са си заобиколен, втрива си ботуши и подове палто пищяха малки. Самостоятелна безплатно ръка тя опипа докосването на нейните животни.

Погледнах в лицето на старицата и осъзнах, че тя е сляпа.

Няколко минути по-късно ние стояхме мълчаливо и неподвижно, сякаш тества един от друг. Видях, че старата жена няма и следа. "Предполагам, че те покрити със сняг," - помислих си аз, и ядосан.
"Кажи им! - извиках аз и кимна към кучето. - Кажи им се изправят "!

Vicious усмивка изкривена вече отвратителен лицето. Старицата сви устни и чух бума дрезгав глас: "Махай се, глупако"

"Къде?" - попитах аз, и се засмя.

"Откъде идват," - ми отговори.

"Ще ми помогнеш, нали?" - казах аз, все още усмихнат.

"Махай се от тук, кученце!" - яростно повтори старата жена.

"Майко, чуваш ли ме? - Нервно прошепна му. - Кажи им се изправят "!

Старицата мълчаливо пристъпи към мен и кучета почтително разделиха нащрек и пресован опашки. Тя прокара ръка по лицето и дрехите ми. Потръпнах с едно натискане на ледените й кокалести пръсти и усети остро какво съм горещ, жив и здрав - в сравнение с кучетата си, с цялата обстановка, покрити със сняг свят.

"Защо си облечена така топло?" - саркастично каза старата жена се озъби й дори бели зъби са красиви.

Аз я сграбчи за ръкава - тъп куче изръмжа - поклати и изсъска злобно: "Искаш ли ви заколи тук?"

Старицата пусна ръката ми и въздъхна уморено. "Махай се!" - чух отново.

Тя ме изведе от търпение. "Е, по дяволите си ти! - промърморих аз. - Защо те са нещо, което все още не съм ял. "Погледнах към кучето, замахна и те се отдръпна.

"Нищо няма да се случи," - спокойно си мислех, стигнал до Central Mall и се заблуди в портата. Вече беше денят: тъп сив пространство изчистени, снегът спре, така и за зимни птици седнаха на klonah на гробището.

Отстъпих твърде далеч, когато чу зад себе си лаят на вашия домашен любимец куче. Изведнъж отново направи ужасен и отвратителен, а аз неволно ускори крачка. "Тя излъга! - Разбрах, с ужас. - Коя е тя да отприщи гръб, а аз съм страхливец бяга, падане и крещи. Но те все още ме изпревари, защото не се измъкнем от тук ... "

Вашето куче излая отново, аз се обърнах и видях, че цялата банда се нахвърли върху старата жена. Тя трескаво размаха ръце, опитвайки се да отвърне на удара, и извика нещо. Животните разкъсаха дрехите си и скочиха високи, за да достигне до гърлото. Най-накрая те я избута на земята и го покри. Гледах ги малко алчни шум и продължи.

"Това, което са ти копеле, копеле, копеле ..." - Изтичах през ума ми. Исках да се върна и да плюя на гроба ти - защото разбрах, че пътя, по който си тръгнах, никога няма да е краят ...